На всеки християнин трябва да бъде ясно, че Христовото учение на е някаква обикновена религия, т.е. не се състои във външни форми, обряди и догми, а е самият живот, здрава житейска философия, стил на мислене и живеене. В тази глава и в следващата ще отговорим на въпроса: Как трябва да живее един добър християнин, т.е. кои са основните принципи на практичното християнство. Християнски образци
Всеки човек си избира своя път в живота, изгражда си свой стереотип, който го удовлетворява. И той самият е убеден, че това е право и добро. Но Св.Писание ни посочва, че този възглед е погрешен и води до лоши, а понякога и непоправими резултати - Исая 53:6 и Пр.16:2,25:
“Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:6).
“Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете” (Пр.16:2).
“Има път който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт” (Пр.16:25).
Първия текст ни казва, че всички сме се отклонили от правия път в заблуди и беззакония.
Вторият изтъква, че нашето виждане, нашите понятия за благоприличие и разумност не съвпадат винаги с Божието становище, и ако разчитаме само на своя ум, последиците от избрания път могат да бъдат фатални за нас. Ето съветът на мъдреца - Пр.3:5-7:
“Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти. Не мисли себе си за мъдър; бой се от Господа и отклонявай се от зло.”
Човешкият ум е погрешим. Айнщайн казва, че в повечето случаи неговата мисъл се отклонява в крива посока и това е характерно за всеки грешник.
За това драги читателю, когато ще решаваш различни проблеми в живота си не разчитай твърде много на себе си, а на Божията мъдрост. Не бъди самонадеян, съветвай се с по-опитни и дългогодишни вярващи, а най-много с Божието Слово и ти ще си спестиш много грешки и разочарования.
За да бъдем прадпазени от объркване Бог ни е дал един велик Образец, Който трябва да следваме. Това е нашият Спасител Исус - 1Йоан.2:6:
“Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.”
Изучавайки и съзерцавайки земния живот на Христос, ние трябва да се стремим да живеем, мислим и постъпваме като Него при различните ситуации. И ап.Павел ни предлага едно общо правило за ежедневието във Филип.4:8:
“Най-после братя всичко що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, ако има нещо похвално - това зачитайте.”
Това е прекрасен принцип и ръководно начало, което трябва да определя поведението на християнина. Ако перефразираме думите на апостола в този стих, той би звучал така: Ценете винаги доброто, честността, истината, правдивостта, любезността, - това поддържайте и практикувайте, на негова страна заставайте. Това е наистина един основен и универсален критерий за християнско поведение.
Сега нека преминем към същността. Ще разгледаме три основни въпроса: Отношението на християнина към света, езикът на християнина и външният вид са християнина.
1. Нашето отношение към света - 1Йоан.2:15,16:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света.”
В този пасаж ап.Йоан дефинира изчерпателно света, светския дух, изобщо светското като антипод на духовното и Божието. Ние разбираме от това обяснение какво всъщност в света не трябва да обичаме, именно покварата, нечистотата, суетата, които са характеристики на светския живот. Фактически апостолът подчертава трите форми на греха: Похотта на плътта, пожеланието на очите и гордостта, в някои преводи тщеславието на живота.
Похотта на плътта описва грубите прояви на греха - извратения апетит, порока и разврата. Съвременният човек е разюздан и необуздан в удовлетворяването на първичните си инстинкти, страстта доминира над разума.
Пожеланието на очите говори за нечистите импулси и суетните желания в душата на човека. Обикновено гледаме това, което желаем. Има много неща, които не трябва да гледаме, защото са непочтени, безполезни и вредни. Онова, което очите и ушите възприемат трябва внимателно да се цензурира. Кино, театър, телевизия, спортни зрелища, музика, в повечеето случаи са коварни средства на Сатана за обезличаване на духовните ценности. В Библията няма догми, а полезни съвети и добри принципи за възвисяване на душата, за стимулиране на духовното развитие. Християнинът е свободен човек с просветен от Божието Слово разум и трябва сам да решава каква да бъде духовната му храна и какви да бъдат развлеченията му. Светските “храмове” и местата за удоволствия не са подходящи за един дух, който желае да служи на Бога и да спечели небесната награда.
Третата форма на греха Йоан нарича “тщеславието” на живота. Желанието за земна слава, известност и признание заслепява духовния поглед и отклонява човека от истинския смисъл на живота - опознаване на истината и развиване на благороден, христоподобен характер. Характерът е единственото нещо, което ще занесем на небето. Всичко друго ще остане тук и ще бъде изпепелено. Тук трябва да коментираме и следнаия текст - 2Кор.6:14,15:
“Не се впрягайте заедно с невярващите, защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината и какво съгласие има Христос с Велиала, или какво съучастие има вярващият с невярващият?”
Този съвет на ап.Павел може да бъде разгледан най-малко в два аспекта. Най-напред става дума за брака. Фатална грешка би било вярващ да се свърже с невярващ в брак, или използвайки терминологията на апостола, вярващ и невярващ да се впрегнат в колесницата на живота. Семейство е една връзка със съдбоносни последици за партньорите и не е лесно да се сработят два характера. Такъв “смесен” брак ще бъде обречан на гибел, защото целите, стремленията и вкусовете на двете страни са съвсем различни, често противоположни. Вярващата страна ще търси духовните ценности, религия, църква, връзка с Бога, докато невярващата ще се стреми към светски удоволствия и развлечения. Затова Св.Писание забранява такива бракове. Аргументът е много убедителен - какво общо имат правдата и беззаконието, светлината с тъмнината.
Но този текст ни казва ище нещо, той ни говори и за избор на приятели и обществена среда в която вярващият трябва да се движи. Човек е социално същество и той живее със себеподобните си. Разумният християнин ще търси приятели и среда между вярващите, между ония които споделят неговите идеали, честни и почтени християни , защото влиянието на приятели и среда е безспорно. Библията заявява - 1Кор.15:33:
“Не се мамете, лошите другари покваряват добрите нрави.”
А народната пословица казва: “Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си и ти.”
2. Говорната способност на човека е висш дар, с който сме облагодетелствувани от небето. С езика ние изразяваме нашите мисли и чувства, общуваме помежду си и изграждаме социални отношения. Но езикът именно трябва да бъде основно повлиян от Христовото учение, да бъде възпитан и облагороден от Божията благодат. Ето добрият образец в тази област - Еф.4:29 и Еф.5:4:
“Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова което е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат” (Еф.4:29).
“Нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение” (Еф.5:4).
“Гнила дума” означава неприлични изрази и епитети, нецензурни думи. Речникът на вярващия трябва да бъде прочистен от тази нечистота. Цинични анекдоти и вицове не са подходящи за езика му. Христовият последовател трябва да говори обмислено и въздържано. Онова, което казва да бъде добро и полезно за слушателите. Думите на един човек са указание за вътрешното му съдържание. Христос казва:
“От препълването на сърцето говорят устата”.(Лука 6:45)
Колко много хора прекарват с часове в празни приказки, клюки и неприлични шеги. Спасителят отбелязва, че за всичко това ние носим морална отговорност пред Бога - Мат.12:36,37:
“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдищ.”
Тук можем да добавим - Кол.4:6:
“Това което говорите да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.”
Народът казва: Еди кой си говори “безсолни” приказки, което означава безсмислени изрази, безвкусица. Съветът на ап.Павел тук е думите ни да бъдат “с благодат, подправени със сол.”
Разговорите които водим да бъдат насърчителни и думите ни - любезни към всички. Освен това, съгласно втората част на този стих, възпитаният християнин трябва да бъде учтив и почтителен към всички и способен да защитава по подходящ начин вярата си.
3. Нека се спрем и на външния вид на християнина. Става дума за облекло и прическа, един твърде деликатен въпрос. Ето и съответните пасажи - 1Петр.3:3,4 и 1Тим.2:9,10:
“Вашето украшение да не е външно, сиреч плетене косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога” (1Петр.3:3,4).
“Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери, или скъпи дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието”(1Тим.2:9,10).
Общият принцип произтичащ от тези стихове е скромността. Св.Писание ни съветва да избягваме външните украшения и да се стремим към вътрешната душевна красота. Истинското достойнство на човека не се състои в модерните дрехи, екстравагантната прическа и гримираното лице, а в неговите нравствени качества - човечността, кротостта и добродетелите.
Пръстени, обици, гривни и всякакви други накити и бижута не са подходяща украса за един вярващ човек, който се стреми към небето. Всяка екстравакантност в облеклото и външния вид говори за духовна празнота и суетност, докато скромният външен вид свидетелствува за вътрешна дълбочина. Изразът “скъпи дрехи” в нашия текст е по-скоро отричане на ексцентричните кройки и модели, отколкото хубавите платове. Изобщо облеклото трябва да отговаря на три изисквания: Първо, да бъде здравословно, второ, да бъде морално, и трето - да бъде естетично. Типичен е случаят с първите хора - Бит.3:7,21:
“Тогава се отвориха очите на двамата и те познаха че бяха голи; и съшиха смокиневи листа та си направиха препаски.”
“И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и го облече.”
Смокинените листа не бяха достатъчни, защото само частично покриваха тялото, докато кожените дрехи бяха и здравословни и прилични. Днес в повечето случаи модите на жените целят откриване на тялото и затова са несъвместими с християнската етика.
Обърнете внимание на следния пасаж - Втор.22:5:
“Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така са мерзост на Господа твоя Бог.”
С течение на времето известни форми са се обособили като мъжко облекло, а други, като женско. Бог забранява заличаването на границите, защото това води до груба неморалност.
Но в никакъв случай тези препоръки не означават занемаряване на външния вид. Чистоплътността, естетичното облекло, подходящо за индивида, възрастта, професията, ще свидетелстват за вярата и висшите нравствени идеали на един християнин, на една християнка.